Вървях веднъж по мокрия асфалт
и неочаквано усетих по гърба си кал.
Обърнах се. Хулигани двама,
замесили човек във кална драма.
Те хвърлят мръсни топки и се радват
без никаква опасност да очакват.
Заболя ме като видях тез хора безчовечни
как тъй решили да са безчовечни,
като нападат безпомощния старец.
Скарах им се и те избягаха веднага,
а мъжът остана на тротоара.
Поканих го у нас на чаша чай,
но той бързаше, сякаш иде край.
Подадох му салфетка, а той подаде ми пари.
Погледнах го, в мен напираха сълзи.
Казах му, но и гласа прегракна: „ хората забравят, че добрината е безплатна”.
Стихотворение на Камелия Христова, представило Общежитието на Национален ученически литературен конкурс “ Рицарска постъпка“ през 03.2016г.
Leave A Comment
You must be logged in to post a comment.