Душата празна, станала на прах

таи в сърцето ужасяващ страх.

Отново наранено,

до болка разкървено,

Сърцето яростно тупти,

макар, че силно то кърви.

В очите пак напират,

без да се възпират,

две сълзи –

две мънички души,

без живот в тях,

станали на прах.

 

Стихотворение на Виктория Иванова, участвало в Националния конкурс за детско литературно творчество „Искри“ 2016г.