Нявга отидох на брега на морето,

Погледнах пясъка парещ под мен.

И се замислих за детето,

което сънливо дремеше в мен.

Седнах спокойна на ръба на брега

Морето ми пращаше вълна сред вълна.

Запитах се „Защо съм тук?”

Нима си нямам приятел друг?

Нима е способно само морето,

Да отмие тежестта от сърцето?

Нима баща ми не е достоен за това?

И в този миг отроних сълза.. Заплаках.

Детето във мен отвори очи.

Исках да плача, да плача, до ранни зори..

Споделих на морето за моето бреме,

споделих, че пилея много време..

И то ме погали с нежност по крака..

Сякаш искаше да ми подаде ръка.

И се заслушах в песента на морето..

Морето, което отми тежестта от сърцето..

 

Стихотворение на Виктория Иванова, с което бе представено Oбщежитието на Национален конкурс “ България в картини и слово“- 2016г.