Нявга отидох на брега на морето, Погледнах пясъка парещ под мен. И се замислих за детето, което сънливо дремеше в мен. Седнах спокойна на ръба на брега Морето ми пращаше вълна сред вълна. Запитах се „Защо съм тук?” Нима си нямам приятел друг? Нима е способно само морето, Да отмие тежестта от сърцето? Нима баща [...]
Вървях веднъж по мокрия асфалт и неочаквано усетих по гърба си кал. Обърнах се. Хулигани двама, замесили човек във кална драма. Те хвърлят мръсни топки и се радват без никаква опасност да очакват. Заболя ме като видях тез хора безчовечни как тъй решили да са безчовечни, като нападат безпомощния старец. Скарах им се и те [...]
Душата празна, станала на прах таи в сърцето ужасяващ страх. Отново наранено, до болка разкървено, Сърцето яростно тупти, макар, че силно то кърви. В очите пак напират, без да се възпират, две сълзи – две мънички души, без живот в тях, станали на прах. Стихотворение на Виктория Иванова, участвало в Националния конкурс за детско [...]
