Имам една стара мечта – да живея и работя в Париж. Да виждам през прозорците си Айфеловата кула. Да дишам въздуха на града на влюбените. Да говоря свободно френски – един от най-звучните езици.

Споделих мечтата си с приятели и те ме подкрепиха. Това ме насърчи още повече и посветих времето и усилията си да я осъществя. Мисля си, че повечето хора не знаят какво искат, за какво да мечтаят и затова не могат да постигнат желанията си.

Моята мечта е толкова ясно в представите ми, че аз направо я виждам осъществена. Аз вече вървя по улиците на Париж, работя в хубав хотел, общувам с хора от различни места. Защото моята мечта е да работя в хотел. Затова избрах да уча в моето училище по туризъм, за да събера опит и знания в областта на хотелиерството.

Полагам усилия да науча добре френския език. Мечтата ми ме мотивира с лекота да трупам знания и не ми тежи, а с удоволствие се подготвям, пиша домашни и се упражнявам.

Да се живее с мечта е по-лесно. Всеки ден те доближава до о осъществяването и. Всеки ден в който науча нещо ново си казвам, че това ще ми послужи в бъдеще.

Мечтата дава крила. Тя те прави по-жизнен и по-енергичен, дава ти сили да се справиш с трудностите. Пътят, по който вървим осъществявайки мечтата си те приближава все по-близо до крайната цел.

В ушите ми все по-често звучи френска музика, в мислите си се пренасям по бреговете на Сена, разглеждам дворците, музеите, катедралите… Красива приказка! Моята приказка!

 

Есе на Йозлем Юсеин Хюсеин, представило СО „ М. Колони” на Национален литературен конкурс “Тайната на един продавач на мечти“ през март – 2016г.